ВАЖНО!
От 25.03.2020 г. ще преподавам уроци за нови знания. Ще прилагам модела „Обърната класна стая“ (Flipped Classroom). Това е съвременен педагогически метод, в който типичният урок в клас и домашната работа сменят местата си. Учениците учат уроците си вкъщи, а в клас ги разглеждат и осмислят, сътрудничат си в дискусии и групови задания, работят върху упражненията с подкрепата и насоките на учителя.
Във Виртуалната класна стая (фейсбук профил с адрес: https://www.facebook.com/profile.php?id=100048429054185) ще работим по поставените по-долу задачи задачи.
ИРИНА КОСТОВА
5 КЛАС
Изгледайте презентацията
Христо Ботев - "Хайдути" и направете теста, вграден в
презедтацията.
След това се забавлявайте с филмчето „Грозното патенце”- Ханс Кристиан Андерсен, защото на 31.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема..
6 КЛАС
Забавлявайте се с филмчето
„Принцът и просякът”- Марк Твен, защото на 31.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
7 КЛАС
Запознайте се с презентацията „Сложни изречения”, защото на 31.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
8 КЛАС
Прочетете статията „Залог на глагола”,защото на 31.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
Използвайте електронния вариант на БГ Учебник -
https://bguchebnik.com/e-books.
9 КЛАС
Запознайте се с презентацията „Героят в Ботева поезия”, защото на 1.04.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
10 КЛАС
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: От запознайте се с презентацията „Атанас Далчев - „Повест”, защото на 31.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
АНГЛИЙСКИ ЕЗИК: Запознайте се с филмчето „We All Go Travelling By”, защото на 31.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
АНАЛИЗ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "ПОВЕСТ"
Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо. Това е най-директното послание на Далчев за безсмислието на човешкия замен път. Твотбата е разгърната под формата на изповед от първо лице, но далеч не е интимно откровение, а художествено поднесен философски размисъл. Езиковите форми подсилват усещането за неотменната повтаряемост на дните (“прозорците – затворени и четни/ и черна и затворена врата”/. ”И ден и нощ, и ден и нощ часовникът/ люлее свойто слънце от метал”), но нищо не се променя край нас или ако се променя, то е незначително, изгубено в равното течение на самото време. Дори имаме усещането, че и времето е спряло. Рамкиращият мотив: “Стопанинът замина за Америка”, със своята в случая метафизична многозначност, звучи като въпрос: “Дали действително присъстваме в този свят?” Днес когато всеки трети бъкгарин мечтае да замине за Америка с еднопосочен билет, този Далчев стих се приема почти иронично и предизвиква неволна усмивка, но това е сувсем друга страна от взаимоотношението изкуство – потре*ител. Смисълът на творбата, кокто го е формулирал Далчев, е в строго определена посока – ние отсъстваме от този свят, защото нищо съществено не остава след нас.
В стихотворението се преплитат предметна анимизирана конкретност и открита асоциативна условност. Това е една тягостна картина на пълното монотоние, като внушение далеч надхвърля индивидуалната съдба на лирическият субект. Внушението е обобщаващо за човешкото съществуване и пълна самота на личността. Поетът е потърсил метафизична символика – жовотът е дом, “където не живее нокой,/ала не съм аз заминавал никъде/ и тук от никъде не съм се връщал”; “и ето сякаш сто години/ как разговарям само със портретите”.
Това е харметичен свят, заключен в самия себе си. За лирическият герой сътресенията на епохата изобщо не съществуват. Те не са били. Нищо не е било. Само равното съзерцателно битие, в което границата между земно присъствие и отсъствие е илюзорна самоизмама. Тук не пулсират изгатящите въпроси на Яворовата драма, които изпепеляват душата. Тук витае кротко примирение, усещане за безцелност, безмисленост. Дали сме на земята, или – не, резултатът е един и същ. Винаги и навсякаде. Размисълът, емоционалното изживяване е вместено идинствено в индивидуалното човешко същество със знак на равенство между един и всички. Законите на природата са всеобщи. Стихотворението не е търсачество, не е мъчителен самоанализ, не е лутане между полюсни възможности. То е констатация, естетически свършена, емоционално разтърсваща. Няма пролука и няма просветление: “без ни една любов, без ни едносъбитие/ животът ми безцелно отминава”. Далчев достига до една жестока формула: “зла приумица е мойто съществуване”.
Ярко метафоричният стих (“всички пътища на спомена са минати”, “моите еднички гости са годините”, “догоряват на потона дните ми”…), изкуството да внуши сетивно размислите си, претворяват една философска концепция във великолепна, силна поезия, оформят един непознат дотогава глас в българската поезия. Далчев в кратко метафорично съзерцание естетически изживява онези вечни болезнено изгарящи въпроси, които в поезията на Яворов напомнят вулканичен кратер.
“Повест” е признание за човешкото крушение. Затова и внушението е може би най-тягосното от всички творби на ранния Далчев. В понататъшния път на твореца тази констатация, без да е отречена, отстъпва пред триумфа на жизненото тържество.
Изкуството е послание, но колкото и да е категорично, естетически съвършено, то предизвиква различни реакции. Всеки сам определя до колко ще го възприеме, безрезервно или с резерви, и до колко ще му се противопостави. Някой може да каже: “Повест” е строго личната участ на лирическият субект. Но! Това са извечните въпроси, който терзаят човешкото съзнание от зората на обществото до днес. И винаги.
