ВАЖНО!
От 25.03.2020 г. ще преподавам уроци за нови знания. Ще прилагам модела „Обърната класна стая“ (Flipped Classroom). Това е съвременен педагогически метод, в който типичният урок в клас и домашната работа сменят местата си. Учениците учат уроците си вкъщи, а в клас ги разглеждат и осмислят, сътрудничат си в дискусии и групови задания, работят върху упражненията с подкрепата и насоките на учителя.
Във Виртуалната класна стая (фейсбук профил с адрес: https://www.facebook.com/profile.php?id=100048429054185) ще работим по поставените по-долу задачи.
ИРИНА КОСТОВА
5 КЛАС
От образователният сайт „Уча.се“ изгледайте видеоурока Христо Ботев и стихотворението "Хайдути" и направете теста, защото на 30.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
Попълнете читателския си дневник за впечатленията ви от книгата „Ян Бибиян” от Елин Пелин.
6 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока: Творческа история и сюжет на романа "Принцът и просякът". Марк Твен, защото на 30.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
Попълнете читателския си дневник за впечатленията ви от книгата „Ян Бибиян” от Елин Пелин.
7 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока Пунктуация на съчинителни съюзи в просто и сложно изречение и направете теста след него, защото на 30.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
Попълнете читателския си дневник за впечатленията ви от книгата „Ян Бибиян” от Елин Пелин.
КРАТЪК СПРАВОЧНИК
Съчинителна връзка в простото изречение
Съчинително свързване може да има между два равноправни елемента на простото изречение, т.е. според функцията си в изречението те са напълно самостойни, нито един от тях не е додчинен на другия, не го пояснява. Характерно за съчинителните връзки е, че те са открити, т.е. към тях може да се добавят други елементи, стига да са равноправни на първите.
Напр: поля, гори – поля, гори и езера
Съчинителна връзка в състава на простото изречение се осъществява по два начина:
Без съюз – чрез запетая
Напр: Хайдутинът беше силен, храбър и мъжествен.
Със съюз - чрез съчинителни съюзи /и, или, но, а ту – ту, нито – нито, дали – или и др./.
Напр: Купувах ту праскови, ту кайсии и грозде.
Ученикът беше тих, скромен и мързелив.
Милена, Петя и Росица са добри приятелки.
Съчинителна връзка в сложното изречение
Съчинително и подчинително свързване в рамките на сложното изречение може да съществува между отделните прости изречения в него.
Както знаем, съчинително се свързват самостойни елементи – следователно съчинителна връзка в сложно изречение е възможна само между главни изречения.
Съчинителна връзка се осъществява по два начина: без и със съюзи.
Без съюзи – със запетая
Напр: Дълго разговаряхме, спомняхме си миналото, после се запътихме към училището. Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето конче, прекръсти се, излезе из широките манастирски порти и се спусна надолу към полето. /Елин Пелин/
Съюзно свързване – със съюзите и, или, но, а, та, па, така също, обаче, ала, ама, нито – нито, ту – ту, дали – или и др.
Напр: Той ту поспираше, ту ускоряваше ход, но накрая стигна преди останалите и спечели наградата.
8 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока Залог на глагола и направете теста, защото на 30.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
Попълнете читателския си дневник за впечатленията ви от книгата „Ян Бибиян” от Елин Пелин.
9 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока Христо Ботев. Лична и творческа биография с Александър Алексиев и направете упражненията, защото на 30.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
Попълнете читателския си дневник за впечатленията ви от книгата „Ян Бибиян” от Елин Пелин.
ХРИСТО БОТЕВ - КРАТЪК СПРАВОЧНИК
25.12.1847 - ражда се в Калофер, син на Ботьо Петков и Иванка Ботева (06.01.1848 н.с.)
1863 - след завършването на калоферското трикласно училище отива в Одеса, където се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия
1866 - учителства в Задунаевка
1867 - завръща се в Калофер, за да замества баща си в училище; през м. април във в. "Гайда" (ред. П. Р. Славейков) е публикувано първото му стихотворение "Майце си"; на 11. май произнася бунтовна реч; през есента се установява в Румъния
1868 - публикува "Към брата си" във в. "Дунавска зора" (ред. Д. Войников); отпечатва обявление за подготвяна книга "Първи поетически опити - проза и стихотворения" (книгата не е излязла); участва в театрална постановка на Войниковата трупа
1870 - печата във в. "Свобода" (ред. Л. Каравелов) вторите редакции на "Майце си" и "Към брата си", както и "Елегия" и посветеното на Каравелов "Делба"
1871 - започва да издава в. "Дума на българските емигранти" (бр. 1-5); в бр. 2 публикува "Смешен плач"; в бр. 3 печата "Хайдути"; участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество; замисля издаването на хумористичен вестник
1872 - арестуван, но освободен с поръчителството на Каравелов и Д. Ценович; помощник и сътрудник на Каравелов
1873 - излиза "Будилник" - вестник сатирически и юмористически, където публикува стихотворението "Гергьовден", фейлетона "O, tempora! O, mores!" и др.; през август отпечатва във в. "Свобода" "Хаджи Димитър"
1874 - участва в общото събрание на БРЦК; учителства в Букурещ; сътрудничи на в. "Независимост" (ред. Л. Каравелов); започва да издава в. "Знаме"
1875 - издава преводите: "За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловайски и драмата "Кремуций Корд" от Н. Костомаров; публикува в бр. 10 на в. "Знаме" "Политическа зима"; сключва граждански брак с Венета; издадена е книгата "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова"; подготвя календар за 1876 г. със стихотворението "Обесването на Васил Левски"
1876 - ражда се дъщеря му Иванка; издава в. "Нова България"; четата, на която е войвода, преминава Дунав с кораба "Радецки"; на 20. 05 е убит в сражение във Врачанския Балкан
10 КЛАС
От образователният сайт „Уча.се“ изгледайте видеоурока Стихотворението "Повест". Анализ. Атанас Далчев и направете теста след него, защото на 30.03.2020 г. ще правим упражнение по тази тема.
Попълнете читателския си дневник за впечатленията ви от книгата „Ян Бибиян” от Елин Пелин.
АНАЛИЗ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "ПОВЕСТ"
Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо. Това е най-директното послание на Далчев за безсмислието на човешкия замен път. Твотбата е разгърната под формата на изповед от първо лице, но далеч не е интимно откровение, а художествено поднесен философски размисъл. Езиковите форми подсилват усещането за неотменната повтаряемост на дните (“прозорците – затворени и четни/ и черна и затворена врата”/. ”И ден и нощ, и ден и нощ часовникът/ люлее свойто слънце от метал”), но нищо не се променя край нас или ако се променя, то е незначително, изгубено в равното течение на самото време. Дори имаме усещането, че и времето е спряло. Рамкиращият мотив: “Стопанинът замина за Америка”, със своята в случая метафизична многозначност, звучи като въпрос: “Дали действително присъстваме в този свят?” Днес когато всеки трети бъкгарин мечтае да замине за Америка с еднопосочен билет, този Далчев стих се приема почти иронично и предизвиква неволна усмивка, но това е сувсем друга страна от взаимоотношението изкуство – потре*ител. Смисълът на творбата, кокто го е формулирал Далчев, е в строго определена посока – ние отсъстваме от този свят, защото нищо съществено не остава след нас.
В стихотворението се преплитат предметна анимизирана конкретност и открита асоциативна условност. Това е една тягостна картина на пълното монотоние, като внушение далеч надхвърля индивидуалната съдба на лирическият субект. Внушението е обобщаващо за човешкото съществуване и пълна самота на личността. Поетът е потърсил метафизична символика – жовотът е дом, “където не живее нокой,/ала не съм аз заминавал никъде/ и тук от никъде не съм се връщал”; “и ето сякаш сто години/ как разговарям само със портретите”.
Това е харметичен свят, заключен в самия себе си. За лирическият герой сътресенията на епохата изобщо не съществуват. Те не са били. Нищо не е било. Само равното съзерцателно битие, в което границата между земно присъствие и отсъствие е илюзорна самоизмама. Тук не пулсират изгатящите въпроси на Яворовата драма, които изпепеляват душата. Тук витае кротко примирение, усещане за безцелност, безмисленост. Дали сме на земята, или – не, резултатът е един и същ. Винаги и навсякаде. Размисълът, емоционалното изживяване е вместено идинствено в индивидуалното човешко същество със знак на равенство между един и всички. Законите на природата са всеобщи. Стихотворението не е търсачество, не е мъчителен самоанализ, не е лутане между полюсни възможности. То е констатация, естетически свършена, емоционално разтърсваща. Няма пролука и няма просветление: “без ни една любов, без ни едносъбитие/ животът ми безцелно отминава”. Далчев достига до една жестока формула: “зла приумица е мойто съществуване”.
Ярко метафоричният стих (“всички пътища на спомена са минати”, “моите еднички гости са годините”, “догоряват на потона дните ми”…), изкуството да внуши сетивно размислите си, претворяват една философска концепция във великолепна, силна поезия, оформят един непознат дотогава глас в българската поезия. Далчев в кратко метафорично съзерцание естетически изживява онези вечни болезнено изгарящи въпроси, които в поезията на Яворов напомнят вулканичен кратер.
“Повест” е признание за човешкото крушение. Затова и внушението е може би най-тягосното от всички творби на ранния Далчев. В понататъшния път на твореца тази констатация, без да е отречена, отстъпва пред триумфа на жизненото тържество.
Изкуството е послание, но колкото и да е категорично, естетически съвършено, то предизвиква различни реакции. Всеки сам определя до колко ще го възприеме, безрезервно или с резерви, и до колко ще му се противопостави. Някой може да каже: “Повест” е строго личната участ на лирическият субект. Но! Това са извечните въпроси, който терзаят човешкото съзнание от зората на обществото до днес. И винаги.
