5 КЛАС
От образователният сайт „Уча.се“ изгледайте видео урока: „Синоними и антоними“ и направете теста.
В тетрадките, които ще пишете от 16 до 29 март, направете упражнения 4.,5.,7. и 8. от учебника на страница № 48.
6 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока “Части на речта. Междуметие” и направете теста.
В тетрадките, които ще пишете от 16 до 29 март, направете упражнения 7. и 8. на страница № 79 от учебника.
7 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока “Думата в речниковия състав на езика“ и направете теста.
В тетрадките, които ще пишете от 16 до 29 март, направете упражнения 1. и 2. на страница № 36 от учебника.
Съвременният български език притежава около 200 000 думи. Домашната лексика се състои от праславянски, прабългарски, старобългарски и от създадени по-късно думи. Освен славянското словно богатство, българският език включва и чужди думи, които обикновено преминават през процес на приспособяване, побългаряване и по този начин стават български по форма и употреба. Такива са думи от гръцки и латински произход, от турски, арабски и персийски (ирански), както и от черковнославянски и руски произход.
С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ – „бог“, *rajь – „рай“, *sъto – „сто“, *kǫpati – „къпя“, *gъpanъ – „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ – „топор“, *xvala – „хвала“, *stribogъ – славянски бог на вятъра, *хъrsъ – славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним – Хърсово, и др.
Съвременната българска лексика се състои предимно от славянски думи, като заемки идват особено от гръцкия и османския език. От османския, освен турски, навлизат и доста персийски и арабски думи (диван, тефтер, хамал, пазар, душман, мегдан). От средата на 19 век голяма част от турцизмите се заменят със славянски, които навлизат в българския най-вече от руския език. Тези усилия оказват най-вече влияние върху писмения език, като и до днес в разговорния език се използват турцизми. С индустриализацията навлизат и много технически термини от френския (асансьор, монтьор) и немския (аутобан, шайба, щепсел, фойерверк, щаб и др.). В по-ново време с напредъка на информационните технологии в българския език навлизат и много англицизми (компютър, лаптоп, дисплей, хардуер и др.).
8 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока “Думата в речниковия състав на езика“ и направете теста.
В тетрадките, които ще пишете от 16 до 29 март, направете упражнение № 6 на страница № 8 от учебника.
Съвременният български език притежава около 200 000 думи. Домашната лексика се състои от праславянски, прабългарски, старобългарски и от създадени по-късно думи. Освен славянското словно богатство, българският език включва и чужди думи, които обикновено преминават през процес на приспособяване, побългаряване и по този начин стават български по форма и употреба. Такива са думи от гръцки и латински произход, от турски, арабски и персийски (ирански), както и от черковнославянски и руски произход.
С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ – „бог“, *rajь – „рай“, *sъto – „сто“, *kǫpati – „къпя“, *gъpanъ – „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ – „топор“, *xvala – „хвала“, *stribogъ – славянски бог на вятъра, *хъrsъ – славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним – Хърсово, и др.
Съвременната българска лексика се състои предимно от славянски думи, като заемки идват особено от гръцкия и османския език. От османския, освен турски, навлизат и доста персийски и арабски думи (диван, тефтер, хамал, пазар, душман, мегдан). От средата на 19 век голяма част от турцизмите се заменят със славянски, които навлизат в българския най-вече от руския език. Тези усилия оказват най-вече влияние върху писмения език, като и до днес в разговорния език се използват турцизми. С индустриализацията навлизат и много технически термини от френския (асансьор, монтьор) и немския (аутобан, шайба, щепсел, фойерверк, щаб и др.). В по-ново време с напредъка на информационните технологии в българския език навлизат и много англицизми (компютър, лаптоп, дисплей, хардуер и др.).
9 КЛАС
От образователният сайт “Уча.се” изгледайте видеоурока “Речников състав на езика. Активна и пасивна лексика“ и направете теста.
В тетрадките, които ще пишете от 16 до 29 март, прочетете текста и изпълнете задачи 1.-4. на страница 46.
АКТИВНА И ПАСИВНА ЛЕКСИКА
Речникът на езика не се включва в речта в еднаква степен, с всичките си елементи. Една част от думите участват в речта на почти всички хора, друга част, обаче няма такова голямо комуникационно значение и това са думите, които вече не се употребяват често.
Разделението активна – пасивна лексика има относителен характер и в езика почти непрекъснато протича в два противоположни процеса:
-архаизация – стари думи;
-неологизация – нови думи.
Активната лексика е думите, които се употребяват в ежедневната говорна практика. Активната лексика е ядрото на речниковата система и с нея се означават общопознати понятия: природа, бит, дух, култура, чувства и т.н. Активният речник на езика не е равен на активния речник на отделния човек.
Пасивната лексика – думи, които са излезли или още не са навлезли в активна употреба. Двете групи:
-остарели думи;
-нови думи.
Думите остаряват, защото или излизат от актуална употреба денотатът им, или се появява ново наименование на този денотат. В зависимост от това има два вида думи:
историзми и архаизми.
Историзмите са думи от речника, излезли от активна употреба поради отмиране на денотатите им, тъй като денотатът е престанал да съществува. За историзмите не са създадени съвременни названия.
Най-често в историзми се превръщат названия на денотати, които имат временен, конкретен характер:
-професии, титли, длъжности – хан, ратай, пионер
Архаизми – това думи от речника, които са излезли от активна употреба, поради появата на нови названия – синоними. Техният денотат продължава да съществува, но с друго название. Има няколко групи архаизми:
1) фонетични – в тях е фиксирано по-старо състояние на езиковата система, когато нормата не е била достатъчно установена или има чуждо влияние (земля – земя, лев – лъв);
2) граматични и словообразователни – те отразяват по-старо състояние от граматиката на езика в необичайни, от съвременно гледище, форми.
Пр. новий, любезний, януарий, майце си
3) семантични-съвременни думи, чието лексикално значение се е променило или чиято семантика се е обогатила с нови значения.
Пр. конец – край;
мир – свят;
лято –година
4) лексикални – те са голяма група и обединяват, както домашна, така и чужда лексика.
10 КЛАС
От образователният сайт „Уча.се“ изгледайте видеоурока „Частици. Правопис“
В тетрадките, които ще пишете от 16 до 29 м направете упражнение № 1 на страница № 22 от учебника.
ПРАВОПИС НА ЧАСТИЦИТЕ
I. Отрицателна частица НЕ.
1. Отрицателната частица "не" се пише винаги отделно от глагола: не може, не знае, не идва.
Когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица се пише слято: недочува, недовижда, недообмисля.
2. Отрицателната частица "не" се пише отделно от деепричастията: не можейки, не чувствайки, не знаейки.
3. В съчетание с наречие (неизменяема по род и число дума) "не" се пише слято: невинаги, недотам, незнайно, невинаметлно, неведнъж.
Ако ударението пада върху отрицателната частица, тя се пише отделно от наречието: не малко, а много; не веднъж, а много пъти; не отскоро, а отдавна.
4. В съчетание с прилагателни и причастия, т.е. с думи, които се променят по род, "не" се пише слято: несговорчив, немузикален, неуточнен, невзискателен, невалиден.
Ако логическото ударение пада върху отрицателната частица, тя се пише отделно:
Не здравословен, а съживителен е този еликсир.
Магазинът бил не отворен, а разбит.
Отрицателната частица "не" се пише винаги отделно от миналите несвършени деятелни причастия, защото изпълняват синтактична служба на сказуемото:
Не шиела вече, защото не виждала.
Не говорел често за случилото се.
5. Слято се пише съчетанието от "не" и съществителното, при което се образува нова дума: независимост, неравенство, несъгласие, недоброжелател,неблагодарност, нещастие.
6. В съчетание със съюзи, съюзни думи и частици "не" се пише отделно: не защото, не за да, не дори, да не би, не само.
Правописът на отрицателната частица в съчетание с минало свършено деятелно причастие зависи от синтактичната служба на причастието: ако то изпълнява службата на сказуемо, отрицателната частица се пише отделно; ако изпълнява синтактична служба на определение, се пише слято:
Той яде като невидял. (Пише се слято, защото невидял е определение.)
Той не видял пешеходеца. (Пише се отделно, защото не видял е сказуемо.)
II. Частиците "по" и "най".
С частица "по" и "най" се образуват сравнителна и превъзходна степен. С прилагателните те се пишат полуслято: по-хубав, най-малка, по-добри, най-често. В съчетание със съществителни, глаголи и наречия частиците "по" и "най" се пишат отделно, но с ударение: по юнак, най майстор, най обичам, по харесвам, най на меко.
