| Ренесанс | Класицизъм | Просвещение | Романтизъм | Социален реализъм | Модернизъм |
1.Време и място | ХV-ХVв. Италия, Англия, Франция, Испания.
| ХVв. Франция и в цяла Европа.
| ХVв. Англия, Франция.
| Първа половина на ХХв. Германия, Англия, Русия, Франция. | Втора половина на ХХв. и ХХв. Франция, Русия, Германия, Англия. | ХХв. и ХХв. Франция, Белгия, Герман- ния и цяла Европа.
|
2.Характерис-тика а) идейни позиции
б) отношение към човека
| * Светска насоченост; задълбочен интерес към човека и обкръжаващия го свят; * Тяхното правдиво външно изобразяване; * Възхвала на земния живот, радостта и наслаждението. * Търсене на хармония и др.
* към човека с неговото тяло, чувства и страсти, морали ценности; * към природата с нейната тайнствена мощ; * към всеки предмет, продукт на човешката дейност с неговата красота като израз и същност; | * Изключител- ен интерес към античността. * Норматив- ност в естетиката * Възприемане се в идеологията на рационализма.
Литературата на класицизма се характери-зира, освен с обвързващото го съпътствие на абсолютиз-ма, и с култа към античността, със строгото спазване на естетическите, поетическите и реторическите правила. | Основната му идея е постигане на свобода и пълна независимост на човешката личност чрез просвета, знания и наука.
* към по-разви-тите технологии; * към усвоява-нето на нови източници на енергия; * към използва-не на природни-те сили в преобразуван вид;
| Теоретичните изказвания на романтиците са пронизани от патоса на разграничаване от предшествениците, отказ от водещи идеи на Просвещението и отхвърляне на всички норми и предписания на класицизма.
* отношение към човека; * интерес към чувствената природа на човека и човешкото възприятие;
| Първата характеристи-ка е литературни-те похвати, а втората характеристи-ка е съпоставка със съвременната му културно-историческа-та епоха.
* отношение към реалността; и др.
| Модернизмът винаги е бунт с/у доминиращия стил в изкуство-то и с/у официалния ред в обществен контекст. Модернизмът държи да е борбен, да се противопоставя на установените и твърди знания.
* култ към смъртта. * отношение към ужасяващата действителност и др.
|
3.Тип герои
| Джото, Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Донатело и др.
| Франсис Бейкън, Рене Декарт, Барух Спиноза, Джон Лок и др.
| Монтескьо, Дени Дидро, Волтер, Русо, Бомарше, Гьоте и др. | Виктор Юго, Ламартин, Александър Дюма, Хайнрих Хайне, Джордж Байрон, Пърси Шели, Пушкин и др. | Балзак, Стендал, Чарлз Дикенс, Пушкин и Гогол. | Шарл Бодлер, Рихард Вагнер, Едуар Мане и др. |
4.Теми | * Възраждане на интереса към човека и човешката личност; духовните търсения се пренасочват от Бога към човека. * Възраждане на интереса към античността, античната култура и нейните ценности.
| * Темата за малкият човек.
| * Темата за възпитанието на гражданската личност. * Темата за човешката дейност. * Темата за чуждоземеца, за сблъсъка м/у различни кул-тури. * Темата за експеримента, на който може да подложи човешката кул-тура.
| * Темата за космическото бягство се реализира в различни варианти като тема за пилигримството или вечното скиталчество в библейски смисъл. * Темата за първичното при романтиците се свързва с темата за любовта и смъртта. | Една от основните теми на социалния реализъм ста-ва тази за щорумуване-то на обществените върхове от беден младеж, кой-то неще по-жари нищо, за да осъществи амбициите си.
| Темата за двойника, темата за грозното, скучното, порока, упадъчното за това изкуство се нар. още декадентско т.е. упадъчно, разрушително.
|
5.Жанрове
| Трагедия, новела, поема, комедия, лирика, публицистика, роман, драма;
| Ода, епопея, трагедия, дидактическа, поема, лирика, трагикомедия, роман, новела, комедия, сатира, висока комедия; | Басня, афоризми, епиграма, сатира, роман, фолклорна приказка
| Приключенски роман, драма, разказ, криминален роман, научна фантастика, лирика; | Повест, роман, новела, разказ, поема.
| Развитие на романът, лириката и философските жанрове
|
6.Представите-ли | Джовани Бокачо Декамерион Мигел де Сервантес Сааведра Дон Кихот Уилям Шекспир Хамлет.
| Жан-Батист Молиер Тартюф, още представители са: Рене Декарт, Пиер Корней Сид Жан Расин и др.
| Даниел Дефо - Робинзон Крузо Жан-Жак Русо Емил или за възпитание Монтескьо Персийски писма Гьоте Фауст Волтер Кандид. | Александър Дюма Граф Монте Кристо Александър Сергеевич Пушкин Евгений Онегин и др.
| Оноре дьо Балзак Дядо Горио Ги дьо Мопасан Бел Ами Николай Василиевич Гогол Петербургски повести.
| Пол Верлен Сатурнови стихотворения, Лотреамон, Артюр Рембо, Умберто Еко, Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер, Стефан Маларме. |